Личността като глобална психодинамична система
Теодор Гергов
Проблемът за личността е централен в съвременната
психология. На въпросите за структурата на личността, нейното формиране и
характеристики са посветени множество изследвания и разработки. Понятието „личност” е претърпяло дълга и сложна еволюция. То е свързано с
различни теории, а неговите граници в генетичен план се простират от древното
разбиране за личността като „актьор, наложил маска”, до схващането на личността
като съвкупност от обществени отношения.
Според една от наложилите се дефиниции, личността е
сложна, саморегулираща, самосъзнаваща и саморазвиваща се система. Едно такова
определение предполага многомерност на понятието и факторите, които го
детерминират, както и времевата им динамика и интензитет.
Факторите, които предпоставят параметрите на
личността, могат да бъдат обобщени в три категории – биологични, социални и
волеви.
Биологичните фактори са представени основно от генетичните влияния. В голяма степен те
определят развитието на личността и жизнения път до дълбока старост.
Унаследяват се конституционални показатели като ръст, тегло, походка, маниери
(жестове, лицева експресия, вокализация при смях), характеристика на гласа и
здравни параметри.
Заложбите у човека са генетично програмирани и понякога
могат да се проявят едва в последните етапи от онтогенезиса. В тези случаи се
говори за хора с късен връх в развитието си. Известни са фамилии, чиито
представители в голямата си част реализират способности в една и съща сфера,
например фамилиите, Щраус, Бах и др. Типът висша нервна дейност, стоящ в основата на темпераментовите различия
също е биологически детерминиран. Вариациите в IQ ясно показват значителен
генетичен компонент и едновременно с това определеност и от факторите на
средата. Лонгитюдни изследвания изучаващи стабилността на личностните черти от
юношеството до зряла възраст налагат извода, че макар да има значителен
компонент на наследяемост при оформянето на личността съществуват и значими
промени в чертите с възрастта. Едно от наложилите се обяснения на този факт е,
че личността е продукт на био-социални механизми като за формирането и функционирането й значение
имат, както генетични, така и средови фактори.
Генетичната програма не е „непристъпна крепост”,
изградена окончателно и веднъж завинаги. Нещо повече – тя
може да се промени под въздействието на промените в жизнената
среда. Изводът е, че потенциалните дадености за индивидуалните различия са
вложени още при раждането или са налице скоро след това под формата на
генетични заложби.
Полът също е базисна биологична детерминанта на
личностни различия между хората. Обикновено полът се схваща като различие, като
биполярност. Мъжката природа се асоциира с качества като инструменталност, индивидуалност, активност,
независимост, а женската – с техните противоположности. Широко прието е, че
жените превъзхождат мъжете по емоционална възбудимост. Те по-свободно изразяват
своите настроения, емоции и чувства. Тревогата и страховете са по-често срещани
и по-силно изразени в сравнение с мъжете. Същото може да се каже и за емпатията
и емоционалната памет. Всичко това е в пряка релация със социалните роли на
двата пола.
Човекът е единство от две взаимодействащи, но
качествено различни подструктури, биологична – предпоставка за неговото социално
съществуване и надбиологична, която осигурява неговата социална същност.
Погледнато в най-широк план, това са социалната принадлежност, образованието,
културата, професията, религията, етническата принадлежност, материалния статус
и др. Елементът социална среда обаче, е строго зависим от обхвата на
елемента човек. Или с други думи казано, всяко влияние се пречупва през
вътрешните схеми на личността моделирани от нейния опит.
Културният детерминизъм се отнася до убеждението, че
културата контролира съдбата на индивида. На културата може да се гледа, като
на една рамка, в която личността се вписва и се движи, и от която трудно може
да излезе. Ако личността се „опълчи” срещу културата, тя влиза в конфликт,
който е източник на негативни емоции, чувства и преживявания. Тогава личността
е изправена пред необходимостта да изгради по нов начин вътрешното си психично
пространство, което не е никак лесно. Друг е въпросът, че една личност, живяла и възприела дадена култура, е трудно да се „отърси” от нея. Културата винаги
ще я съпътства.
Високата култура и образователен ценз се разглеждат
като предпоставка за по-хармонични личности. Дългогодишни наблюдения в тази
насока недвусмислено показват, че хората с по-високо образование съхраняват
по-дълго паметовите и интелектуалните си способности, имат по-висока
самооценка, мотивация и психично благополучие. Също така по-лесно се адаптират
към новите реалности. На равнището на личността се
осъществява връзката на различни отношения, едно от които е отношението към
самата себе си. Това отношение е в основата на волевия фактор, относно
личностното развитие. Наличието
или отсъствието на силна воля е ключова детерминанта на личностни различия. При някои хора липсва
всякакво желание за промяна и усъвършенстване, тъй като често пъти усъвършенстването
е свързано с възникване на напрежение. Това противоречи на принципа на
удоволствието и човек с готовност отхвърля собствени или чужди идеи за промяна.
При други се случва точно обратното. Те успяват благодарение на силната си воля
да генерират нови цели и планове за бъдещето. Целите и целеобразуването
обуславят основния принцип на действие на системата личност, като осъществяват
на всеки възрастов етап единството на вътрешните и външни детерминанти на
развитието. Те се явяват и основните параметри, обуславящи активността на
личността както в индивидуален, така и в социален план. Жизнените цели се
приемат като индикатор за адаптивността и развитието на личността.
Теории за личността
Няма коментари:
Публикуване на коментар