събота, 1 октомври 2016 г.

8 привички на щастливите хора


Никой не става щастлив случайно. Щастието е житейска позиция, над която трябва да се работи, а след това тя работи за нас. Изградете следните 8 навика, и те ще Ви помогнат да се чувствате щастливо и да преодолявате трудностите много по-лесно.
1. Не се тревожете за това, което другите мислят за вас. Щастливите хора не позволяват негативно мислещи хора да влияят върху тяхното самочувствие.
2. Винаги се концентрирайте върху положителното. Гледайте на лошите ситуации като на опит.
3. Бъдете винаги дружелюбни и благодарни. Щастливите хора не се интересуват от това, как изглеждате или от къде идвате. Всичко, което им е нужно – това е още един човек, с който да се смеят и да бъдат щастливи.
4. Бъдете положителни и се усмихвайте по-често. Усмивката е една от основните характеристики на щастливите хора. „Ние не се смеем, защото сме щастливи – ние сме щастливи, защото се смеем” – Уилям Джеймс.
5. Знайте, че не всичко в този свят е съвършено. Трудно ще преборим перфекциониста в себе си, но е необходимо. Щастливите хора знаят как да контролират стремежа си към съвършенство.
6. Живейте в настоящето. „Преживях много ужасни неща през живота си, някои от които всъщност не се случиха” - Марк Твен.
7. Допринасяйте за света около вас. Затова не са необходими подвизи. Понякога е достатъчно да се помогне на приятел, усмивка, комплимент.
8. Продължете да учите. Щастливите хора са любопитни и нетърпеливи да научат нови неща за света и хората. Винаги има нещо, което ние не знаем. Интересът към живота дава енергия, има положителен ефект върху ума и прави дните по-наситени.

вторник, 12 януари 2016 г.

За приоритетите в живота


В часа по психология, професорът застанал на катедрата, изпълнена с различни предмети, и зачакал студентите да утихнат. Тогава взел голям празен буркан и го напълнил с топки за голф. Попитал студентите дали съдът е пълен. Те отговорили утвърдително.
После професорът взел една шепа с камъчета и я изсипал в съда, разклатил го леко и камъчетата се наместили между топките за голф. И отново попитал студентите дали съдът е пълен. Те пак отговорили с "да".
Сетне професорът изсипал торбичка с пясък в буркана. Естествено, пясъкът запълнил всичко. Той попитал още веднъж студентите дали съдът е пълен. Те единодушно отговорили с "да".
Тогава професорът взел две бутилки бира и ги изсипал в буркана. Те запълнили празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмели.
"Сега - казал професорът, когато смехът утихнал - искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща в него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща от живота."
И продължил: "Има и нещо друго, което трябва да запомните! Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигнала ръка и попитала: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихнал. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

понеделник, 13 юли 2015 г.

Избрани проникновения от Никола дьо Шамфор


Щастието не е лесно постижимо:
Трудно е да го намериш вътре в себе си и невъзможно – навън.

Вместо да се опитваме да лекуваме хората, които страдат от непоносими за обществото недъзи, по-добре да бяхме лекували слабодушието на ония, които ги понасят.

В големите неща хората се показват такива, каквито им е изгодно да се покажат; в малките те се показват такива, каквито са.

Мисълта утешава и лекува. Ако се случи да ви причини болка, поискайте й лекарство, с което да я облекчи, и тя ще ви го даде.

Философията, както и медицината, разполага с много опиати, с твърде малко добри лекарства и с почти никакви радикални средства.

Хубаво би било злият човек да е мързелив, а глупавият – мълчалив.

Има добре облечени глупости, така както има и елегантни глупаци.

Понякога разумът ни прави толкова нещастни, колкото и страстите ни. За човек, изпаднал в подобна ситуация, можем да кажем, че е като болен, отровен от лекаря си.

Съберат ли се накуп, хората се смаляват...

Човек съсипва характера си от страх да не привлече чуждите погледи и внимание, обезличава се от опасения да не даде повод за приказки.

С две неща трябва да свикнем, за да понасяме живота: с разрушителното действие на времето и с човешката несправедливост.

Ако му липсва възвишеност, човек не може да бъде добър, а само добродушен.

Някои хора заради всичко се осланят на общественото мнение. Те приличат на актьори, които играят лошо, за да им ръкопляска публиката с лош вкус. Някои от тях биха могли да играят и по-добре, ако този вкус бе по-добър. Честният човек играе ролята си както трябва, без да го е грижа за зрителите.

Късметът често пъти прилича на богатите и разточителните жени, разоряващи къщите, в които са донесли щедра зестра.

Доста тъжна роля играе проницателният човек: той наскърбява приятелите си, като им посочва нещастията, на които ги излага неблагоразумието им. Не му вярват, а когато нещастията дойдат, същите тези приятели му се сърдят, за злото, което е предрекъл.

Има едно отлично правило в изкуството на подигравката и на шегата: шегобиецът и подигравчията да поемат изцяло отговорността за успеха на шегата си по отношение на осмиваното лице и когато то се разсърди, вината да е тяхна.

Забелязал съм, че влизайки в обществото, глупакът има голямо предимство да се озове всред равни нему.

Любовта е като заразна болест: колкото по се страхуваме от нея, толкова по рискуваме да я прихванем.

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Няколко ценни съвета от Дейл Карнеги


Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.


Помнете, че щастието не зависи от това кой сте и какво имате, то зависи предимно от това какво мислите.

Постъпвайте като генерал Айзенхауер: никога не отделяйте и минута в мислите си за хора, които са ви неприятни.

Бъдете заети. Това е най-евтиното лекарство на земята - и едно от най-ефективните.

Дръж се като че ли наистина си щастлив и наистина ще намериш щастието.

На света има само един начин да победиш в спор - това е да излезеш от него.

Създай успех от своите неуспехи. Обезкуражаването и неуспеха са два от най-сигурните трамплини към успеха.

Търсете какво може да спечелите, когато губите.

Ако се стремите да станете добър събеседник, станете преди всичко добър слушател.

Направи нещо, от което те е страх и продължи да го правиш. Това е най-бързия и сигурен начин да преодолееш страха си.

петък, 24 януари 2014 г.

Мъдрости за ежедневието

Избрани послания от д-р Уейн Дайър


Д-р Уейн Дайър
Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.

Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.

Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.

Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.

Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?

Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.

Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.

Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.

Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.

Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но със сигурност само днешния ден.

Всичко, което ти пречи, парализира и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.

Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?

Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.

Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.

Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.

Интуицията е любящо напътствие.

Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.

Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.

Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.

Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена – особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?

Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.

Цялостното същество, наречено „човек”, не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.

Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.

Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.

неделя, 19 януари 2014 г.

Най, най, най...


Най-хубавият ден - днешният.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
Най-красивият подарък – прошката.
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

петък, 1 март 2013 г.

Знаем как да преживяваме, но знаем ли как да живеем?


Нека се замислим върху думите на американския актьор Джордж Карлин, инспирирани от смъртта на съпругата му!

      "Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на нещата по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша оценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
    Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
         Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
     Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада...
     Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу на горе с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете, казвайте "Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате. Намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което има да си кажете.
        Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни".