понеделник, 13 юли 2015 г.

Избрани проникновения от Никола дьо Шамфор


Щастието не е лесно постижимо:
Трудно е да го намериш вътре в себе си и невъзможно – навън.

Вместо да се опитваме да лекуваме хората, които страдат от непоносими за обществото недъзи, по-добре да бяхме лекували слабодушието на ония, които ги понасят.

В големите неща хората се показват такива, каквито им е изгодно да се покажат; в малките те се показват такива, каквито са.

Мисълта утешава и лекува. Ако се случи да ви причини болка, поискайте й лекарство, с което да я облекчи, и тя ще ви го даде.

Философията, както и медицината, разполага с много опиати, с твърде малко добри лекарства и с почти никакви радикални средства.

Хубаво би било злият човек да е мързелив, а глупавият – мълчалив.

Има добре облечени глупости, така както има и елегантни глупаци.

Понякога разумът ни прави толкова нещастни, колкото и страстите ни. За човек, изпаднал в подобна ситуация, можем да кажем, че е като болен, отровен от лекаря си.

Съберат ли се накуп, хората се смаляват...

Човек съсипва характера си от страх да не привлече чуждите погледи и внимание, обезличава се от опасения да не даде повод за приказки.

С две неща трябва да свикнем, за да понасяме живота: с разрушителното действие на времето и с човешката несправедливост.

Ако му липсва възвишеност, човек не може да бъде добър, а само добродушен.

Някои хора заради всичко се осланят на общественото мнение. Те приличат на актьори, които играят лошо, за да им ръкопляска публиката с лош вкус. Някои от тях биха могли да играят и по-добре, ако този вкус бе по-добър. Честният човек играе ролята си както трябва, без да го е грижа за зрителите.

Късметът често пъти прилича на богатите и разточителните жени, разоряващи къщите, в които са донесли щедра зестра.

Доста тъжна роля играе проницателният човек: той наскърбява приятелите си, като им посочва нещастията, на които ги излага неблагоразумието им. Не му вярват, а когато нещастията дойдат, същите тези приятели му се сърдят, за злото, което е предрекъл.

Има едно отлично правило в изкуството на подигравката и на шегата: шегобиецът и подигравчията да поемат изцяло отговорността за успеха на шегата си по отношение на осмиваното лице и когато то се разсърди, вината да е тяхна.

Забелязал съм, че влизайки в обществото, глупакът има голямо предимство да се озове всред равни нему.

Любовта е като заразна болест: колкото по се страхуваме от нея, толкова по рискуваме да я прихванем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар